Малнутрицията или неадекватното по количество и качество хранене е социално значим и съвременен проблем и въпреки прогресивното развитие на медицината, все още остава не-диагностициран и пренебрегван, както от отделните лица, така и от здравните и социални институции и от страна на правителствата. В резултат на недохранването се реализират огромни разходи за здравеопазването, продължителни престои в болница и неблагоприятни прогнози за пациентите.[1]

Обикновено съвременното здравеопазване се съсредоточава върху растящата епидемия от наднормено тегло и затлъстяване, но всъщност свързаната със заболяванията малнутриция е също така широко разпространена в медицинската практика.

В този смисъл всяко заболяване  води до малнутриция, в резултат от повишения енергиен разход и недостатъчния внос на белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали. По данни на B. R. Bistrian от 2004 година 44-60% от хоспитализираните пациенти са с различна степен нарушен нутритивен статус, като при 10-25% има тежка степен на малнутриция. Подобно е състоянието и при лекуваните в амбулаторни условия.

Тук, в България, разполагаме с данни от 2010 г.,  от когато Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” към МУ – София се присъединява към глобалната инициатива Nutrition day, като събира и предоставя данни за хранителния статус и храненето на болничните пациенти и по този начин ежегодно осъществява одит на храненето на пациентите както в клиниката, така и в Клиниките по гастроенетерология, оториноларингология, лъчетерапия, онкология и коремна хирургия. Според получените данни ежегодно се оценява, че рискът от малнутриция е чест и значим сред хоспитализираните пациенти и изисква системен диагностичен подход за ранно откриване  с последващо адекватно терапевтично третиране. Хроничната малнутриция е налице при приблизително ½ (48%) от анкетираните пациенти. Рискът от малнутриция, оценен чрез различни индекси, нарушеният апетит, недостатъчният прием на храна, загубата на тегло, коморбидитетът се идентифицират като рискови фактори, свързани и с по-дълъг болничен престой.

Най-засегнатата група са пациентите с онкологични заболявания, следвани от тези с респираторни, сърдечно-съдови заболявания, хронични възпалителни заболявания на червата (улцерозен колит, болест на Крон), други възпалителни заболявания на гастроинтестиналния тракт (гастрити, ентерити, колити), язвена болест в острия период, синдром на късото черво, хранителна алергия и възрастни хора над 65 години.

Заболяванията подлагат организма на висок стрес. Лесно се изчерпват енергийните запаси, като за това допринасят намаленият апетит, високата температура, редица медикаменти, обезводняването, загубата на важни микроелементи. Когато организмът е подложен на такова натоварване, се нуждае от допълнителен хранителен внос, имунонутриенти и антиоксиданти.

Голяма група пациенти с нарушен нутритивен статус са болните след оперативна интервенция. Редица проучвания установяват по-високата честота на постоперативните усложнения при пациенти с некоригирана малнутриция. При тези болни честотата на усложненията достига 67%, сравнени с 10% усложнения при пациентите без отклонения в нутритивния статус. Подобни проучвания констатират 2,6 пъти по-голяма вероятност за възникване на малки усложнения, 3,4 пъти за тежки усложнения и 3,8 пъти по-голяма вероятност за смъртен изход при болни с малнутриция.[2]

Обширно проучване на Eastern Cooperative Oncology Group установява загуба на телесно тегло с 5% при 54% от пациентите с онкологично заболяване и загуба на телесно тегло над 10% за предходните 6 месеца при 22% от болните. Проучването посочва значима корелация между загубата на телесно тегло и преживяемостта. Пациентите с изразена загуба на телесно тегло са били с по-кратка преживяемост в сравнение с пациентите без загуба на тегло при един и същ клиничен стадий на заболяването.[3] Последствия от малнутрицията освен видимото отслабване на тегло са и по-продължителното и усложнено протичане на болестта, значителното увеличаване на риска от инфекциозни усложнения, удължаването на болничния престой и оскъпяването на лечението.

Значението на ранната корекция на нарушенията в нутритивното състояние е от изключително значение за всички хоспитализирани и амбулаторни пациенти.  На първо място е необходимо да се направи оценка на нутритивния риск и да се съдейства за насочване към грижи за подобряването на храненето на пациентите, за  изграждане на ефективна хранителна терапия  с ентерално хранене, частично или тотално парентерално хранене, приложение на перорални високобелтъчни и високоенергийни хранителни формули, оптимизиране на болничната храна[4].  Провеждането на персонализирани нутритивен съпорт е  от изключително значение за преживяемостта на тежко болните пациенти.  Най-честа е т. нар белтъчно енергийна малнутриция, именно поради това основният стремеж при нутритивния съпорт е да се подсигури адекватен прием на белтъчини.

В аптечния пазар съществуват различни формулировки за перорална суплементация на пациентите в риск. Приложението на специализирани хранителни формули ускорява оздравителния процес, намалява риска от инфекциозни усложнения и скъсява болничния престой. Подобрява общия хранителен внос, функционалния статус, физическата активност, апетита  и удължава живота.[5]

Изискванията, на които трябва да отговарят формулите за хранителна терапия, са следните:

  • Съдържание на висококачествен пълноценен и усвоим протеин в малък обем
  • Ниско съдържание на електролити
  • Да са обогатени с антиоксиданти: Р-каротин, витамин А, С и Е, Zn, Se, карнитин, таурин и всички необходими витамини
  • Да не съдържат лактоза и глутен
  • Да са стерилни

През миналата година  американската компания Medtrition, въведе на българския пазар широка гама от храни за специални медицински цели. Те решават проблема с малнутрицията на голяма група пациенти от ранния постоперативен период до амбулаторно лекуваните. Най-широко използваната формула за хранител­на терапия е Gelatein 20, осигуряваща 20 гр белтъчини само с една доза (118 мл). Гелообразната му форма го прави особено подходящ за пациенти със затруднения в гълтането. Прилага се като допълнително хранене за възрастни и пациенти след бариатрична или друга стомашна хирургия, при онкокахексия, бъбречна болест, както и при сърдечно недохранване. Тези характеристики правят Gelatein 20 незаменима част от терапията на нашите пациенти.

 

 

автор:

Д-р Райна Стоянова, специализант по Ендокринология и Болести на Обмяната към КЕБОЛМН на УМБАЛ ‚Царица Йоанна-ИСУЛ“, докторант по Хранене и Диететика към Катедра по Клинична фармакология  и Терапия на МУ- София

 

[1] Barker L. A., Gout B.S., Crowe T.S. Hospital Malnutrition: Prevalence, Identification and Impact on Patients and the Healthcare System. Int J Environ Res Public Health. 2011 February; 8(2): 514–527.

[2] CMAJ. 2005 Aug 2; 173(3): 279–286 doi: 10.1503/cmaj.050342 Malnutrition and health in developing countries

[3] Prevalence and influence of malnutrition on quality of life and performance status in patients with locally advanced head and neck cancer before treatment Giorgio Capuano, Pier Carlo Gentile, Federico Bianciardi, Michela Tosti, Anna Palladino & Mario Di Palma

Supportive Care in Cancer volume 18, pages433–437(2010)

[4]  J. Marco, R. Barba, A. Zapatero et al., “Prevalence of the notification of malnutrition in the departments of internal medicine and its prognostic implications,” Clinical Nutrition, vol. 30, no. 4, pp. 450–454, 2011. View at Publisher · View at Google Scholar · View at Scopus

[5] Clin Med (Lond). 2010 Dec; 10(6): 624–627. doi: 10.7861/clinmedicine.10-6-624 Malnutrition: causes and consequences