Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар. Неговата история е дълга- започва още преди около 3500 години и затова сочат великолепните минойски стенописи, които изобразяват берачи на шафран. Шафрановият минзухар „Crocus sativus“ има полиплоидно генетично изменение, което води до видимо издължаване на близалцата и допринася за допълнителното ухание, вкус и цвят на виолетовото цвете. Шафрановият минзухар е доста непретенциозен за отглеждане и именно затова е пренесен и се отглежда в много райони по света. Трудоемка е беритбата- тя се случва на ръка и много внимателно, защото за да се получи качествен продукт, цветовете трябва да бъдат съвсем леко отворени. След събирането на цветовете, следва отделянето на скъпоценните червени близалца, които са дълги между 2 и 3,5 см и толкова фини, че дори човешките ръце се затрудняват с обработката им. Важно е да се отдели внимателно стълбчето- жълтеникавата част от близалцата, за да бъде качествен крайният продукт.
Съставът на близалцата на шафрана e уникален. Открити са над 150 летливи и пигментни вещества, но основните са три и именно те определят специфичния вкус и аромат на подправката. Кроцинът е червено багрилно вещество от групата на каротеноидите, което във воден разтвор дава жълтооранжево оцветяване. Според различни научни изследвания се смята, че кроцинът има забележимо антидепресивно действие, а в момента текат проучвания по отношение на антиканцерогенния му потенциал. Освен на кроцина подправката дължи цвета си и на зеаксантин, който се съдържа и в човешката ретина, и ликопен, който е силен антиоксидант, често спряган с доматите. Човешкото тяло не синтезира зеаксантин, така че пигментът трябва да се внася с храната. Над две трети от хората не поглъщат достатъчно количество от този пигмент, който представлява мощен антиоксидант и фотопротектор. Данни от епидемиологични проучвания показват, че хранителният внос на лутеин и зеаксантин намалява обратно пропорционално риска и от катаракта, като най-вероятно това се дължи на техния антиоксидантен ефект.
Уникалният аромат на шафрана се дължи на вещество, производно на зеаксантина- наричано сафранал.

Сафраналът е и веществото, което макар и в по-лека степен формира характерния аромат на годжи бери, кимиона, листата на смокинята и южноафриканския храст ройбос. Сафраналът успокоява нервната система и се смята, че е полезен при депресивни състояния, а също и като антиоксидант. При литературен обзор се натъкнах и на проучвания, които сравняват ефектите му с лечението с антидепресанти. Друг интересен ефект от употребата на шафран е неговото апетито-потискащо действие и съответно ползата му при редукция на телесното тегло. Обяснението е свързано с повдигането на настроението, което от своя страна намалява желанието за прием на храна. По отношение на сърдечно-съдовото здраве се коментират ефектите на безценната подправка във връзка с намаляване нивата на лошия холестерол и намаляване на риска от развитие на атеросклероза и съдови инциденти. Шафранът е богат на тиамин и рибофлавин, което допълнително допринася за кардиопротективната му роля. Подправката е изключително богата на манган, който помага за регулирането на кръвната захар и спомага за образуването на костите, тъканите и полови хормони. Шафранът е от полза и за мъжката репродуктивна система. Кроцинът в шафрана подобрява фертилността при нормални мъжки плъхове в проучване от преди няколко години. Подобни ефекти са възможни и при хора. Въпреки че не увеличава броя на сперматозоидите може да се каже, че подправката помага при лечението на мъжкото безплодие.

Шафранът е слабо до силно горчив, ако се пробва сам по себе си, и това негово свойство се дължи на пикрокроцина – гликозид, получен при катаболизма на зеаксантина. Гликозидите са биологично активни молекули с лечебен, но и с възможен токсичен ефект при предозиране. Терапевтичният им ефект е свързан със стимулиращото им действие при сърдечна недостатъчност, а токсичността им при предозиране със силно забавяне на сърдечната честота, аритмия и други, поради което използването им трябва да бъде винаги под лекарски контрол.
Шaфpaнът oбиĸнoвeнo e бeзoпaceн, бeз cтpaнични eфeĸти пpи cтaндapтнитe ĸoличecтвa зa гoтвeнe. Kaтo xpaнитeлнa дoбaвĸa xopaтa мoгaт бeзoпacнo дa пpиeмaт дo 1,5 гpaмa шaфpaн нa дeн.
Много малко са хранителните продукти, които се сравняват със златото, но шафранът определено превъзхожда благородния метал по цена, а и определено добивът му не нанася каквито и да е забележими последици за околната среда.