„Полезна ли е соята? Непрекъснато се появяват противоречиви информации от чужди източници, какво мислят българските експерти?” Петрова, 50 г.

 Интересът към соята и продуктите от нейната обработка никога не е преставал, а в последните години добива още по-големи размери. Рядко се среща специализирано издание за здравето, в което да не се говори за диетичната и лечебно-профилактична ценност на соевите продукти.

Всъщност положителното влияние на соевите продукти върху здравето на човека е обусловено от уникалното съчетание на биологично активни компоненти. Особено важно е значителното съдържание на лесноусвоим белтък, който по своя аминокиселинен състав е подобен на белтъка на месото, млякото и кокошите яйца, като за разлика от месото, соевите продукти не съдържат холестерол и наситени мазнини, които в голямо количество са вредни и даже опасни, тъй като предизвикват сърдечно-съдови болести. Различни медицински проучвания неведнъж са доказвали, че използването на соев белтък води до понижаване риска от сърдечносъдови заболявания.

Соята е уникална и по своето високо съдържание на лецитин, който е ключов участник в обмяната на мазнините в организма, оказва активно липотропно действие, намалява натрупването на мазнини в черния дроб и способства за тяхното изгаряне, притежава жлъчегонно действие. Във връзка с това соевите продукти се препоръчват при камъни в жлъчката, затлъстяване.

Ценно е, също така, наличието на витамини В, D, Е, които са наричани витамини на дълголетието и антистареенето. Микро- и макроелементите, сред които особено важно е и намиращото се в биоусвоим вид желязо, калций, калий и фосфор, прави  соевите продукти необходим компонент в диетата при желязодефицитни анемии.
Наличието на хранителни влакнини повишава възможността от извеждане от организма на тежките метали, в частност радионуклеидите, което има особено важно значение за хората, живеещи в замърсени с радионуклеиди райони. С това се обяснява фактът, че продуктите от соя са препоръчвани в САЩ и редица други страни в програмите за борба с последствията от авариите в атомните електроцентрали.
Соевите продукти са признати за полезен инструмент в съхраняването здравината на костите, т.е. те снижават риска от заболяване от остеопороза, характерна особено за жените около и след менопаузалния период.

В соята има големи количества вещества, подобни на женския полов хормон естроген. Установено е, че при жени в менопауза изофлавоните действат като хормонозаместителна терапия и неутрализират неприятните симптоми, които се появяват в климактериума – рязко стареене на кожата, горещи вълни, емоционална нестабилност. Има доказателства, че същите вещества спират и развитието на раковите клетки при онкологични заболявания на гърдата, матката и простата. Но въпреки тези положителните ефекти и растителният им произход, с използването на изофлавоните трябва да се внимава, както при всяка една намеса в хормоналният баланс на човека.  Фитохормоните са особено опасни за бебетата и децата, тъй като водят до преждевременно полово съзряване на момичетата и забавено на момчетата. Затова най-добре соята да бъде изключена от менюто им. На мъжете също съвсем не са им нужни вещества, подобни на женските хормони. Изофлавоните не само намаляват либидото, но и влошават качеството на спермата, което пък води до безплодие. Този факт от векове е известен в Азия, родината на соята, където монасите я консумират в големи количества, за да подтиснат сексуалният си нагон.  Редовната консумация на соя е полезна единствено за жените, и то за една малка част от тях, които са в периода на менопауза. При останалите изофлавоните блокират както естественото производство на естроген, така и функцията на щитовидната жлеза.

Макар да се счита за антиоксидант, фитиновата киселина в соята, извлича от организма важни минерали като калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Затова при вегетарианци, които приемат голямо количество соеви продукти често се забелязва минерален дефицит. За да се разруши фитиновата киселина и да се освободят минералите в нея, е необходимо зърната да преминат през процес на ферментация или покълване, катонапример соевите кълнове, които широко присъстват в храненето на азиатските народи. Изобщо що се отнася до соята като цяло, най-добре е да вземем пример от тях, тъй като присъства в кухнята им от хилядолетия – да я консумираме най-вече като подправка (паста мисо, соев сос), а не като основна храна. Също така процесът на ферментация, който използват разрушава токсините в соята, за разлика от промишленото производство под формата на концентрирани протеини и изолати.

Соята е една от световно най-застрашените към замърсяване с ГМО култури. Важно е да се проверява винаги произходът на соята и да се търси знак за чиста от ГМО култура, защото въпреки забраната за засяването на ГМО култури в България, българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, като това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Проверките за контрол на генетично модифицирани храни са установили, че все повече храни съдържат генни съставки над допустимите 0.9%,без това да е отразено върху етикетите.

Моето лично мнение е, че соята е чудесен източник на пълноценни белтъци и при създаването на едно разнообразно меню е добре да се консумира особено от около менопаузалните жени, без да прекалява, като винаги трябва да избираме такава, която е със сертифициран био произход и гарантирано не е замърсена с ГМО.

Ето и една любима рецепта с тофу:

Вълшебно тофу с гъби по китайски

Продукти за 2 порции:
4 с.л. зехтин
200 г тофу
1/4 ч.л. хималайска сол
1 скилидка чесън
1 ч.л. настърган пресен джинджифил
250 г гъби
1 морков
1 к.ч. бяло вино
60 мл. зеленчуков бульон
1 ч.л. соев сос
1 с.л. рибен сос
1/2 ч.л. кафява захар „Мусковадо”
1/4 ч.л. черен пипер
1 ч.л. ленено или конопено брашно
1 ч.л. сусамово масло

Загрява се зехтина в дълбок тиган. В него леко се запържва тофуто по 2-3 минути от всяка страна. Трябва да добие златист цвят. Изважда се от тигана и се отцежда върху сито.

В същия тиган се загрява останалият зехтин. Посоленият чесън се изпържва в него за 1 минута, докато си пусне аромата. Прибавят се джинджифилът, гъбите и морковът и за около 30 секунди. Внимателно се добавя тофуто. Всичко се залива с виното и се оставя да поври малко. Налива се бульонът, прибавят се соевият сос , сосът от риба, захарта, черният пипер и лененото брашно. Разбърква се много внимателно, тиганът се захлупва и огънят се намалява. Ястието ври 15 минути. Накрая се добавя и сусамовото масло, разбърква се и се поднася горещо.

 

logo