СРДЧ е една от най-честите причини за посещение при гастроентеролози, диетолози и други специалисти и представлява сборна група от функционални разстройства на гастроинтестиналния тракт, които протичат с разнообразна клинична картина и рецидивиращ ход. Подчертавам думичката „функционални“, тъй-като е важно да се разбере, че зад клиничната картина на оплакванията не стои органична причина, казано по друг начин при специализирано изследване не се открива проблем по хода на червата. Пациентите най-често съобщават за коремна болка, подуване или дискомфорт, нарушен ритъм на дефекация, чревно раздуване и газове, понякога са възможни и патологични включвания – слуз към фекалиите. В зависимост от преобладаващата клиника IBS може да се обособи в две основни групи – констипацио-предоминантна и диарийно-предоминантна форми.
Честотата на разпространение на IBS според различни източници е различна и варира в различните части на света. В западните страни колон иритабиле обхваща 40% от посещенията при специалисти, като разходите за заболяването са около 8 милиарда долара годишно в САЩ /данни от 2005 г./. По-голяма е честотата на заболяването във високоразвитите страни, като пациентите с продължителни оплаквания от запек съставляват около 75% от всички консултации за IBS в университетските клиники.
Обикновено появата на симптомите е типична за втората половина на пубертета и началото на зрялата възраст, или между 16 и 30 години. В западните общества преобладават жени със колон иритабиле.
Причините за поява на СРДЧ все още не са напълно изяснени, макар да е достатъчно ясна „повредата“ в мозъчно-чревната комуникация /оста мозък-черво/. Серотонинът, важен невротрансмитер, участващ в мозъчната функция, се открива в значително големи количества и в червата (представлява 80% от запасите на целия организъм) и влияе върху нервния контрол на чревната перисталтика. При ниски нива на серотонин в червата перисталтиката може да се забави, което може да доведе до запек. От друга страна, ако нивата му са високи, това ускорява перисталтиката, в резултат на което се появява диария. При много хора с IBS е установено, че са с променени нива на серотонин в зависимост от това дали техният IBS е с преобладаваща диария или запек. Именно така всичко, което оказва влияние върху мозъка, влияе и върху храносмилателната система, като например силен стрес или безпокойство. Пациентите със СРДЧ често имат придружаващи други функционални заболявания на храносмилателната система, с които се припокриват, като функционална диспепсия или ГЕРБ. Голяма е групата на пациентите с функционални заболявания и симптоми от други системи като мигренозно главоболие, дисменорея, некардиални гръдни болки, фибромиалгия, както и психични промени като депресия и тревожност. Колон иритабиле не е психиатрично заболяване, но психическият стрес и психичното състояние на пациентите са фактори, които взаимодействат с моторната хиперактивност и висцералната хиперсензитивност и обуславят по-ниския праг на болка и тежестта на състоянието. 

Начинът на хранене и различните видове храни също могат да предизвикват или усилят симптомите. Най-често млечни продукти, плодове, газирани напитки, бобови растения, кафе и др. 
Често колон иритабиле се свързва и с нарушения в резорбцията на въглехидратите, хранителни алергии и т.н. В процеса на поставяне на диагнозата може да се препоръча определяне въглехидратното съдържание в изпражненията, както и провеждането на тестове за хранителни алергии, кожно-алергични тестове и спазване на елиминационни диети с цел потвърждаване на причината. Постинфекциозен синдром като тригер на колон иритабиле (PI-IBS) е често срещано разстройство, в което симптомите на IBS започват след епизод на остър гастроентерит. Най-често след инфекция с Campylobacter, Salmonella, Shigella, Trichinella spiralis. Ролята на вирусния гастроентероколит остава неизяснена. 
Клиничната картина е разнообразна, което прави диагнозата „колон иритабиле“ достатъчно трудна. Съществуват различни диагностични критерии, които улесняват диагностицирането на заболяването. От групата на IBS трябва да отпаднат случаите на функционална диария, функционален запек или неспецифично функционално чревно нарушение. Смисълът на разграничаването на пациентите, отговарящи на строгите критерии, от останалите пациенти с функционални чревни нарушения се потвърждава от съвременните изследвания, които доказват, че групата с IBS се отличава в психично и физикално отношение от индивидите с неспецифични чревни нарушения.
Палпаторна чувствителност в левия хипогастриум е една от физикалните находки, потвърждаващи диагнозата IBS. Тази находка обаче не е специфична за IBS, тъй като се наблюдава и при пациенти с дивертикулоза. В диференциално диагностичен план е важно да изключим и лактозна малабсорбция, разрастване на бактериална флора в тънкото черво като причина за постпрандиална диария и подуване на корема, чревни паразити и Clostridium difficile като причинители на диария, възпалително заболяване на червата (IBD) и др.
При установена диагноза СРДЧ протичането е очаквано и стабилно и няма данни за възникването на органични заболявания на колона.  


Лечението на заболяването изисква отлична комуникация между лекаря и пациента. Медицинското лице трябва да разясни голямото значение на начина на живот, като избягване на психостреса, необходимостта от физически упражнения и диета. Физическите натоварвания подобряват симптоматиката според множество проучвания и добре да се постави акцент върху тях. Спазването на хранителен режим е неизменна част от лечението на колон иритабиле. Уместно е изграждане на индивидуален балансиран хранителен план. Напоследък се засилва интересът към безглутеновото и/или нисковъглехидратното хранене при болните от СДЧ с диария, което по емпиричен начин доказва своя ефект.  Препоръчва се и засиленият прием на фибри, но тук е добре да се знае, че това се отнася само за разтворимите (меки) фибри (като ечемик, лен, овес, някои плодове и зеленчуци). Неразтворимите фибри, които не се променят в храносмилателната тръба, като люспи, семки от плодове и зеленчуци могат да влошат симптоматиката и в повечето случаи се налага изключването им.
Редовният прием на пробиотици също е изключително важен. Тези хранителни добавки, вече с най-разнообразни съчетания от различни щамове полезни за червата бактерии, както и пребиотици, необходими за растежа и развитието на тези важни микроорганизми, са особено полезни при колон иритабиле с диариен синдром, но и спомагат за стимулиране на имунната защита на организма.
Както сами се уверявате състоянието, хода и лечението на СРДЧ трябва да бъде комплексно, свързано с усилия както от страна на лекаря, така и на пациента, а не рядко и на психолога.



Използвани източници:
1.  Metz HR (2003), Irritable bowel syndrome, New England Journal of Medicine.
2.  Camilleri M (2001), Management of the irritable bowel syndrome, Gastroenterology.
3. Irritable Bowel Syndrome: Tips on Controlling Your Symptoms – https://familydoctor.org/online/famdocen/home/common/digestive/disorders/112.html