Твърдението, че здравето ни зависи от здравето на червата ни, никак не е пресилено. Знанието за това се разширява с развитието на една сравнително нова област в медицината – микробиомът или геномът на чревната флора. Той пробужда интереса на все повече и повече учени и проучванията водят до изненадващи резултати. Когато се говори за микробиом, става дума за милиони гени – едно от най-цитирани числа е 3,3 милиона. За сравнение, човешкият геном се състои само от 20 до 25 хиляди гени.
Човешкото тяло е дом на огромен брой микроорганизми – археи, микроскопични гъбички, протозои и вируси, които се намират върху кожата и лигавицата на всяко човешко тяло. Можем да кажем, че те формират „нормалната микробиота“ на организма. Микробиомът в червата е от първостепенно значение за имунитета и съдържа десет пъти повече бактериални клетки, отколкото са човешките клетки.
Днес вече се възприема становището, че храната или поне някои от нейните съставни единици, играят ролята на „хормони“ или сигнализиращи молекули по отношение на микробиома. При животните вече има множество доказателства, които показват, че чревният микробиом е отговорен за наднорменото тегло и затлъстяването. При хората, микробиомът се придобива при раждането и впоследствие, микробиомното изобилие се обогатява през първите 2-3 години от живота. След това, микробиомната флора се стабилизира постепенно до достигане на юношеската възраст, а след това остава стабилна до зрялата ни възраст. В по-късните етапи от живота ни, микробиомът става все по-малко разнообразен и с все по-малка стабилност. Чревната микробиота активно участва в множество метаболитни процеси на човешкия организъм. Така например, с помощта на микробиома се синтезира витамин К и биотин, улеснява се абсорбцията на важни нутриенти, формира се развитието на мукозната имунна система, както и се осигурява бариерна функция, чрез потискане на потенциално опасни микроорагнизми. Именно затова трябва да се грижим колкото можем по-добре за здравето и разнообразието на обитателите на червата ни.
Интестиналният микробиом се влияе както от екзогенни, така и от ендогенни фактори. Екзогенни фактори са диетичните ни навици – приемът на растителни фибри, неусвоими въглехидрати и баластни вещества, които играят ролята на пребиотици или „храна“ за чревните бактерии. Фактори на външната среда са и начинът на живот, приемът на медикаменти или хранителни добавки. Ендогенните фактори са генетично детерминирани и включват бактериални мукозни рецептори, интестиналното pH, имунни клетки. Целостта на епителните клетки, както и специфичният начин на свързване, са определящи за разграничителната функция на лигавицата.Защитната роля на чревния епител всъщност представлява предотвратяване достъпа на потенциално вредните бактерии до системната циркулация. Нарушаването на тази защитна функциясе свързва със синдрома на „пропускливите черва“ и развитието на системно възпаление, както и редица автоимунни заболявания.
Дисбиозата на чревната микрофлора представлява нарушен баланс в микробната общност по отношение на количествените и качествените промени, метаболитната активност и топографско разпределение. Интересен е фактът, че микрофлората на хората с наднормено тегло и затлъстяване генерира субстрати, които могат да активират липогенни пътища, т.е. да благоприятстват складиране на мазнини.
Всички от нас са чували за така наречените пробиотици и пребиотици. Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека. С други думи, това са „добрите“ бактерии, които живеят в нашия организъм. Пробиотиците спомагат за възстановяването на естествения баланс в червата и потискат развитието на болестотворните микроби. Те могат да подобрят имунната система и цялостното здравословно състояние на човека. Някои щамове дори могат да спомогнат за превенцията на различни алергични симптоми, да намалят лактозната непоносимост и др.
Освен под формата на хранителни добавки, не бива да пренебрегваме и натуралните източници на пробиотици, а именно естествено ферментиралите храни чрез добавянето на млечно-кисела закваска.За изключително „полезен“ микроб се счита Лактобацилус булгарикус – бактерията на българското кисело мляко. След като бактерията е изолирана и много учени смятат, че именно консумацията на кисело мляко е тайната на дълголетието, започват да се провеждат множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на българското кисело мляко. Затова е хубаво в ежедневното ни меню да присъстват и млечните продукти.
Друг пример за натурален пробиотик е ферментиралото кисело зеле и някои видове туршии. Киселото зеле е богато на витамини А, В, С и К, и минерални вещества. Ферментиралите храни имат успокояващ ефект върху нервната система и подсилват имунитета. Пробиотици се съдържат в супер-храни от океана като: спирулина, хорела и синьо-зелени водорасли. Тези пробиотични храни увеличават количеството на лактобацили и бифидобактерии в храносмилателния тракт.
Пребиотиците, от друга страна, са естествени, несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и активността на „добрите“ бактерии в дебелото черво и по този начин помагат за укрепването на здравето ни. С други думи, пребиотиците са храната на пробиотиците. За да изпълняват успешно мисията си, те трябва да успеят да достигнат до червата ни, без да бъдат разградени в стомаха. Пребиотиците се съдържат в зеленчуците, пълнозърнестите храни или обобщено казано – в храните, богати на баластни вещества или несмилаеми фибри с въглехидратен произход (наречени още олигозахариди). Освен това, те оказват влияние и върху нивото на кръвната захар, увеличават абсорбирането на минералите в организма и подобряват баланса им. Често наричаме пребиотиците „бифидогенни фактори“ поради преимущественото стимулиране на растежа на бифидобактериите.
Синбиотиците, както показва името им, представляват комбинации от пробиотик и пребиотик. Когато приемама добрите бактери (пробиотици) и тяхната храна (пребиотици)заедно, това подобрява действието им и съответно усилва ефекта им върху здравето ни. В естествен вид, синбиотикът се получава, когато хапваме например банан с йогурт или печени аспержи с темпе/мисо.
Пробиотиците самостоятелно или в комбинация с друга терапия модулират микробиомното разнообразие и изобилие и следователно могат да се предлагат при множество състояния, както и като допълнение към стандартните диетични и поведенчески стратегии.Колкото и да ни звучи абсурдно, трилионите бактерии в червата ни определят как се чувстваме, мислим и изглеждаме във всеки един момент от нашия живот.
*Източници:
[1] PeerJ. 2019 Aug 16;7:e7502. doi: 10.7717/peerj.7502. eCollection 2019. Factors affecting the composition of the gut microbiota, and its modulation. Hasan N1,2, Yang H1.
[2] ЦветанВелинов, „Белодробенмикробиом и обоснованаантибиотичнатерапия“, сп. Инспиро, бр. 2(45), 2018
[3] Host genetic variation and its microbiome interactions within the Human Microbiome Project- Genome Med 2018 ,RaivoKolde