Здравейте приятели,
Отдавна не съм писала в блога си, поради всичките причини, за които се сещате: работа, дете, учене… един куп оправдания.
Е днес, подтикната от провокативно предаване по медиите, реших да седна и да напиша няколко реда за модерното медикаментозно решение в борбата с килограмите или така наречените „GLP-та“ или по-познати под сборното име на едно от лекарствата „Оземпик“.
Затлъстяването е нарастващ глобален проблем, който не само влошава качеството на живот, но и увеличава риска от множество здравословни усложнения, включително диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и някои видове рак.
Какво представляват лекарствата от групата на GLP-1 рецепторните агонисти и каква е тяхната история?
GLP-1 е хормон (инкретин), който се секретира от ентероендокринните клетки на червата след хранене. Той играе важна роля в регулацията на глюкозата, като увеличава секрецията на инсулин и инхибира секрецията на глюкагон.
Историята на GLP-1 рецепторните агонисти започва с откритията в областта на ендокринологията и метаболизма, които спомогнаха за разбирането на ролята на глюкагон-подобния пептид-1 (GLP-1) в регулирането на кръвната захар и апетита.
През 90-те години изследванията показват, че GLP-1 може да намали нивата на глюкоза в кръвта, което води до засилен интерес към неговото клинично приложение особено при пациенти със захарен диабет тип 2. Така започват да се разработват синтетични аналози на тези молекули, които да преодолеят проблемите с краткия му полуживот (поради бързото им разграждане от ензимите в гастро-интестиналния тракт)
През 2005 г. бяха одобрени първите лекарства от клас GLP-1 агонисти:
Лираглутид (Victoza, Saxenda): Одобрен за лечение на диабет тип 2.
Ексенатид (Byetta, Baydureon): Първият GLP-1 агонист, одобрен за клинична употреба.
През следващите години бяха разработени и одобрени нови GLP-1 агонисти, като:
Дулаглутид (Trulicity): Одобрен през 2014 година, с доза веднъж седмично.
Семаглутид (Ozempic, Wegovy, Rybelsus): Одобрен през 2017 година, също с доза веднъж седмично. Wegovy получи одобрение за управление на затлъстяването през 2021 година.
Tиразепатид (Mounjaro, Zepbound): През 2022 година, новият комбиниран медикамент, Мунджаро, който действа и като GIP агонист, беше одобрен, демонстрирайки още по-висока ефективност в клинични проучвания за контрол на теглото и глюкозата.
Как работят GLP-1 рецепторните агонисти?
GLP-1 рецепторните агонисти, като лираглутид, дулаглутид, семаглутид и тирзепатид имат утвърдена роля в лечението на затлъстяването и диабета тип 2.
Те работят по множество механизми, някои от които се изучават все още. Ще изброя някои от механизмите на действие на групата лекарства:
- Стимулиране на секрецията на инсулин: подпомагат производството на инсулин в отговор на увеличение на нивата на глюкоза.
- Забавяне на изпразването на стомаха: това позволява по-бързо и по-дълго усещане за ситост.
- Намаляване на апетита: под действието на тези медикаменти, пациентите чувстват по-малко желание за хранене. Те действат върху мозъчните центрове, които регулират чувството за глад и ситост, като така могат да активират определени неврони в хипоталамуса, които увеличават чувството за ситост и потискат глада. Инкретините увеличават производството на хормони, които усилват чувството за ситост (напр. чревни хормони, като холецистокинин), което допринася за намаляване на желанието за хранене.
- Промяна на хранителните навици: инкретините могат да повлияят и на предпочитанията за определени храни, намалявайки апетита за калорични и мазни храни, което може да помогне за дългосрочното управление на теглото.
- Влияние върху лептин– грелиновата хомеостаза
Лептинът е хормон, произвеждан основно от мастните клетки. Той играе важна роля в регулирането на енергийния баланс, като сигнализира на мозъка, че тялото има достатъчно запаси от мазнини, което потиска апетита. Инкретините, особено GLP-1, могат да увеличат чувствителността на организма към лептин, което означава, че мозъкът по-добре разпознава сигналите за ситост, освен това могат да насърчават производството на лептина, което помага за по-добро регулиране на апетита и енергийния метаболизъм.
Грелинът е хормон, произвеждан главно в стомаха. Той, противно на лептина, стимулира апетита и е известен и като „хормон на глада“, тъй като нивата му се увеличават преди хранене и намаляват след него. Инкретините, като GLP-1, могат да намалят секрецията на грелин. Това води до намаляване на чувството за глад и улеснява контролиране на приема на храна.
6. Увеличаване на термогенезата: някои изследвания показват, че инкретините могат да увеличат термогенезата, процесът, при който тялото изразходва енергия за производството на топлина. Това може да доведе до повишен енергиен разход и, следователно, до загуба на тегло.
7. Подобряване на физическата активност: Инкретините могат да благоприятстват подобрението в метаболизма по физически активен начин. Някои пациенти, приемащи GLP-1 агонисти, съобщават за увеличаване на енергията, което може да подобри физическата активност и да подпомогне поддържането на теглото чрез осигуряване на по-добра фитнес форма и изгаряне на калории.
8. Противовъзпалителни ефекти: Инкретините могат да имат и противовъзпалителни свойства, което е важно, тъй като възпалението в организма е свързано със затлъстяването и метаболитните нарушения. Чрез намаляване на възпалителните процеси, инкретините могат да помогнат за подобряване на метаболизма.
Ползите от приложението на този клас медикаменти са неизброими и неслучайно, макар създадени, за да обслужват чисто ендокринно-метаболитните заболявания, към настоящия момент будят особен интерес и в кардиологичните среди. Много от проучванията, проведени с GLP-1 Р агонисти и комбинирания медикамент тирзепатид, доказаха значимо подобрение в трите основни неблагоприятни сърдечно-съдови събития, които обикновено се оценяват в клиничните проучвания за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на лекарства, а именно миокарден инфаркт, исхемичен инсулт и смърт от сърдечно-съдова причина. Намаляването на риска от сърдечно-съдови събития е значима полза, осигуряваща допълнителни аргументи за използването на тези медикаменти при пациентите, особено при такива с установени сърдечно-съдови заболявания или с повишен риск от тях.
Като студент по лонджевити* медицина в Женева към настоящия момент следва да споделя, категоричната роля на този клас лекарства в медицината на дълголетието. Вече знаем, че те играят важна роля не само в контекста на управлението на захарния диабет тип 2 и затлъстяването, но и в терапевтичните стратегии при лонджевити интервенциите и подобряването на качеството на живот в напреднала възраст. Инкретините подобряват когнитивната функция и могат да имат неврозащитни свойства. Употребата на инкретини може да намали риска от невродегенеративни заболявания, свързани с възрастта, като болест на Алцхаймер, чрез противовъзпалителните и антиоксидантните си свойства.
Сами се убеждаваме, че този сравнително нов клас лекарства има множество ползи за здравето от различни аспекти и към настоящия момент се откриват нови и нови такива (приложението им мастна дегенерация на черния дроб и стеатохепатит, приложението им при сънна апнея, зависимости и т.) Не бива, обаче, това да ни подвежда, че могат да се изписват повсеместно. Неправомерното използване на GLP-1 рецепторни агонисти, включително новите комбинирани медикаменти като Мунджаро, е проблем, който е с нарастваща загриженост в медицинските среди. Основното внимание е насочено към употребата на тези лекарства от индивиди, които не отговарят на установените критерии за лечение.
Ето някои ключови аспекти, свързани с неправомерната употреба:
- Критерии за предписване
GLP-1 рецепторни агонисти и Мунджаро обикновено са одобрени за лечение на:
- Диабет тип 2.
- Затлъстяване, при пациенти с индекс на телесна маса (ИТМ) над 30 kg/m² или ИТМ над 27 kg/m² и метаболитно-асоциирани усложнения, като дислипидемия, инсулинова резистентност, захарен диабет и др.
Неправомерното използване включва предписването или купуването им от пациенти, които не отговарят на тези критерии, например хора, които искат да отслабнат без медицинска основа.
При неправомерно използване, пациентите рискуват да изпитат нежелани реакции, които могат да включват: гадене, повръщане, запек, диария, рефлукс, главоболие и др. Макар и рядко не бива да пропускаме и риска от панкреатит и други сериозни здравословни проблеми.
Пациентите, които не се консултират с медицински специалист, могат да пренебрегнат рисковете и противопоказанията на медикаментите, което може да се окаже сериозен здравен риск. Образованието и осведомяването на обществото относно правилното използване на тези лекарства са ключови за предотвратяването на нежеланите последствия и за насърчаване на здравословен начин на живот и устойчиво управление на теглото. Лекарите играят основна роля в осигуряването на правилни указания и мониторинг на пациентите, за да се постигнат безопасни и ефективни резултати в лечението.
На хоризонта се задават и новите пептидни молекули от групата на инкретините (ретатрутид, кагрилинитид и др.) , които имат още по-сериозни обещания по отношение на теглото и здравето, като цяло. Тук искам да отбележа, че проучванията с тях не са приключили, не са преминали одобренията, съответно от Американската Агенция за одобрение на лекарствата, както и от Европейската, която обикновено е по-стриктна и консервативна в този процес. Въпреки това, неправомерно „гаражни“ производители на пептиди ги предлагат в онлайн пространството уж с експериментални цели, а колеги, оказва се и без призната специалност в сферата на ендокринологията или метаболизма ги предлагат на своите пациенти. Добре е да знаете, че задаващите се молекули представляват сериозен напредък в терапията на захарния диабет и затлъстяването, но тяхната безопасност не е напълно проучена и регистрирана, което крие рискове за здравето. Още повече използването на неоригинални молекули, всъщност на молекули с неясен състав крие още повече здравни рискове. Така че, бъдете внимателни и не подценявайте експертизата и опита на лекарите или други псевдоспециалисти, които ви ги предлагат.
*Longevity – означава дълголетие и се отнася до удължаване на здравословния живот чрез медицински и научни подходи, които забавят стареенето и подобряват функциите на организма.